От Зейд ибн Халид ел-Джуханий /радийеллаху анху/, че е казал: ,,Пратеника на Аллах ﷺ откланя сутрешната молитва - Феджр, в местността Худеийбийе заедно с нас, след като през нощта бе валяло дъжд. След като приключи, той се обърна към хората и каза: ,,Знаете ли какво каза вашият Господ?". Рекоха: ,,Аллах и неговият пратеник знаят най-добре". Рече: ,,От моите раби осъмна такъв, който вярва в Мен и такъв, който не вярва. Онзи, който каже: ,,Дъждът се спусна при нас чрез превъзходството и милостта на Аллах, той е вярващ в Мен и неверник към звездите. А онзи, който каже, [че дъждът се е спуснал] поради някоя звезда, той е неверник спрямо Мен и вярващ в звездите".

[Sahih/Authentic.] [Al-Bukhari and Muslim]

الشرح

Пророка ﷺ откланял сутрешната молитва - феджр, в местността Худейбийе, която е едно близко село до Мекка, след като валял дъжд през нощта. След като дал селям и приключил с намаза си се обърнал към хората с лицето си и ги попитал: ,,Знаете ли какво е казал вашият Всемогъщ Господ?". Отговорили: ,,Аллах и Пратеникът му знаят най-добре". И казал: ,,Наистина Аллах пояснява, че хората се делят на две групи, след като видят дъжда. Група, която вярва във Всевишния Аллах и друга, която не вярва в Него". Онзи, който каже: ,,Дъждът заваля с благодатта и милостта на Всевишния Аллах", признае, че Всевишният е спуснал дъжда, той е вярващ в Аллах - Творецът, Онзи, Който се разпорежда във вселената -, и е неверник спрямо звездите". А онзи, който каже: ,,Дъждът се спусна при нас заради еди-коя си звезда", той е неверник спрямо Аллах, вярващ в звездите. Това представлява малко неверие, защото приписва валежите от дъжд на звездата, а Аллах не ги е сторил да са причина за това. Нито шериатска, нито вселенска причина. Онзи, който приписва дъжда и другите природни явления на звездите заради тяхното изгряване или падане, вярвайки, че те действително имат силата да се разпореждат с природните явления, то този човек е извършил голямо неверие, което изкарва от исляма.

فوائد الحديث

Желателно е след дъжда да се казва: ,,Дъждът се спусна при нас с благодатта и милостта на Аллах".

Който твърди, че дъждът или останалите благодати са дело на звездите, че те са творецът и причинителят, той е извършил голямо неверие. А ако твърди, че те са само причина, той е проявил малко неверие, защото това не е причина, посочена от шериата, нито природна такава.

Благодатта може да е причина за неверие, когато се отрича и причина за вяра, когато се благодари за нея.

Забраната да се казва: ,,Дъждът заваля заради еди-коя си звезда", дори с тези думи да се цели времевият период, за да се избегнат пътищата, водещи до ширк.

Задължителността сърцето да се привърже към Всевишния Аллах за постигането на благодат и отблъскването на беда.