Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!

Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!

От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/: от Пророка ﷺ в онова, което разказва от своя Превелик Господ, който казва: ,,Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него. Върши каквото искаш, аз вече ти опростих!".

[صحيح] [متفق عليه]

الشرح

Пророка ﷺ предава от своя Господ, че когато рабът извърши грях и след това каже: ,,О, Аллах, опрости греха ми!", Всевишният Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече му опростих!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми!". Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми! Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го пририва, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб! Да върши какво иска, ако винаги, след като извърши грях, го изоставя, съжалява за него и е решен повече да не го извършва, но душата му го побеждава и той отново попада в грях. Докато постъпва по този начин, върши грехове и се покайва, Аз ще му опрощавам, защото покаянието разрушава онова, което е него.

فوائد الحديث

Обширността на милостта на Аллах към рабите Си и че човекът колкото и да греши, каквото и да прави, когато се покае и се завърне при Него, Той му опрощава.

Вярващият във Всевишния Аллах се надява на опрощението на Аллах и се страхува от Неговото наказание. Затова бърза да направи покаяние и не постоянства в греха.

Условията на правилното покаяние (тебе) са: спирането с греха, съжалението за него и решението повече да не се завръща към него. Когато покаянието се отнася до угнетяването на хората в парите, честта или личността им, тогава има и четвърто условие, а то е: да потърси прошка (халал) от угнетения или да му възстанови дължимото.

Важността на знанието за Аллах, който прави раба знаещ в религиозните дела и му опрощава винаги, щом сгреши. Затова той не губи надежда и не прекалява.

التصنيفات

Merits of Remembering Allah