الشرح

Ибн Мес'уд /радийеллаху анху/ съобщава, че Пророка ﷺ ги научил на проповедта - хутбето при нужда. Това се казва в началото на проповедта или преди това, от което имат нужда като женитба - никях, петъчната проповед - хутбе и т. н. Тази проповед съдържа велики значения в пояснение на това, че Аллах заслужава всички видове възхвала, търсене на подкрепа единствено от Него - нямащ Той съдружници, прикриването на греховете и тяхното опрощение, усланянето на Него от всяко зло, от злото на душата и не само. След това Пророка ﷺ съобщава, че напътствието е в ръцете на Аллах и онзи, когото Той напъти, никой не ще го заблуди, а онзи, когото Той остави в заблуда, никой не ще го напъти. След това споменава свидетелството на единството - теухид, че никой не е за обожествяване с право освен Аллах. Споменава и свидетелството на пророчеството, че Мухаммед е раб на Аллах и Негов пратеник. Завършва тази проповед с тези три знамения от Корана, които обхващат богобоязънта към Всевишния и Велик Аллах - такуа, чрез спазване на заповедите и изоставяне на забраните Му, желаейки Ликът на Аллах. Наградата за онзи, който стори това, е поправянето на делата и думите, опрощение на греховете, скриване на грешките, прелестен живот на земята и спечелване на Дженента в Съдия ден.