От Муаз /радийеллаху анху/, който казва: Бях зад Пророка ﷺ върху магаре, което се наричаше Уфейр, и той [Пратеника] каза: ,,Ей, Муаз! Знаеш ли какво е правото на Аллах над неговите раби, какво е правото на рабите над Аллах?". Рекох: ,,Аллах и Неговият пратеник знаят най-добре. Рече: ,,Наистина правото на Аллах над неговите раби е да го обожествяват без да съдружават нищо с Него, а правото на рабите над Аллах е да не измъчва онзи, който не съдружава нищо с Него". Рекох: ,,О, пратенико на Аллах, да известя ли хората?". Рече: ,,Не ги известявай, за да не разчитат само на това".

[Sahih/Authentic.] [Al-Bukhari and Muslim]

الشرح

Пророка /Аллах да го благослови и приветства/ пояснява правото на Аллах над рабите Си и правото на рабите над Аллах, и че правото на Аллах над рабите е да служат единствено Нему без да съдружават нищо с Него. И че правото на рабите над Аллах е да не наказва единобожните, които не съдружават нищо с Него. След това Муаз казва: ,,О, пратенико на Аллах, да известя ли хората, за да се радват и благовестяват с тази новина?". Но пророка /Аллах да го благослови и приветства/ му забранява, страхувайки се да не разчитат само на това нещо.

فوائد الحديث

Пояснението на правото на Всевишния Аллах, което е сторил задължително за рабите Си, а то е да го обожествяват без да съдружават с Него нищо.

Посочването на правото на рабите над Всевишния Аллах, което Той е сторил задължително за Себе Си чрез Своята щедрост и благодат, а то е да ги въведе в Дженнета и да не ги наказва.

В този хадис се съдържа огромно благовестяване с въвеждането в Дженнета за единобожните, които не съдружават нищо с Всевишния Аллах.

Муаз разказва този хадис преди смъртта си, страхувайки се от грях, поради скриване на знанието.

Предупреждението да не се споделят някои хадиси на определени хора от страх, че няма да разберат значението им. Това се отнася за хадиси, които са съобщителни, а не такива, които изискват извършването на дела или съдържат закони от законите на ислямското законодателство - шериат.

Грешниците от единобожните са под волята на Аллах. Ако пожелае - ще им опрости, а след това пътят им е към Дженнета.