1- Който извърши Хадж за Аллах, без да извършва съвкупление и без да безпътства, се връща както в деня, в който майка му го е родила

2- ,,Няма намаз, когато храната е сервирана, нито пък, когато му се ходи по нужда

3- ,,Когато кажеш на приятеля си: ,,Млъкни!" по време на джума намаз и имамът прави хутбе, то ти си сгрешил

4- ,,Пет неща са от природата на човек: обрязването, обезкосмяването на интимната област, намалянето на мустака, подрязването на ноктите и обезкосмяването под мишниците

5- ,,Намалявайте мустаците и пускайте брадите!

6- ,,О, Аллах, не прави гроба ми идол!

7- ,,Мисвакът почиства устата и удовлетворява Господаря

8- ,,Петте намаза, и от джума до джума, и от Рамадан до Рамадан, са опрощение за онова, което е между тях, когато се избягват големите грехове

9- ,,Който говее месец Рамадан с вяра и надежда за награда му се опрощават изминалите грехове

10- ,,Който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда, за награда му се опрощават изминалите грехове

11- ,,Не ругайте мъртвите, защото те вече са отишли при онова, което са направили отнапред

12- ,,Който кланя сутрешната молитва - феджр, той е под закрилата на Аллах!

13- ,,Милостинята [садака] не намалява от богатството. И когато рабът прости [на някого], Аллах му набавя величие чрез това дело. И няма човек, който да се е смирил пред Аллах, без Той да го е издигнал заради това

14- ,,Аллах казва: ,,Раздавай, ей сине на Адем, за да ти се дава

15- Пратеника на Аллах ﷺ изричаше това в края на всеки намаз

16- ,,Няма дни, в които добрите дела да са по-обичани за Аллах от тези дни" - тоест първите десет дни от месец Зулхиджа

17- Който изостави следобедната молитва - аср, то делото му е провалено

18- ,,Който вземе старателно абдест, греховете му излизат от тялото му, докато излязат изпод ноктите му

19- ,,Не сядайте върху гробовете и не се кланяйте срещу тях

20- ,,Пророка ﷺ казваше между двете седждета: ,,Аллахуммег-фир ли, уер-хамни, уе афини, уехдини, уерзукни" (,,О, Аллах, опрости ме, смили се над мен, дари ме със сполука, напъти ме и ми дари препитание")

21- Аллахумме ентес-селяму уе минкес-селям тебаракте я зел дежляли уел икрам

22- ,,Кланяй се прав, ако не можеш, тогава седнал, а ако и така не можеш, тогава легнал на страни

23- Чуваш ли езана за намаз?". Отвърна: ,,Да". Рече: ,,Тогава се отзови

24- ,,Кажи ми! Когато кланям задължителните молитви, говея Рамадан, разрешавам позволеното и не допускам забраненото и не правя нищо повече от това, ще вляза ли в Дженнета? Пратеника ﷺ каза: ,,Да".Човекът рече: ,,Кълна се в Аллах, няма да върша нищо повече от това

25- * ,,Чистотата е половината от вярата. [Думите] ,,Слава на Аллах!“ (,,Елхамдулиллах") изпълват везната, а „Пречист е Аллах“ (,,Субханеллах") и ,,Слава на на Аллах"(,,Елхамдулиллах") изпълват [разстоянието] между небесата и земята. Молитвата ,,намаз" е светлина, милостинята е доказателство, търпението е сияние, а Коранът е довод в твоя полза или против теб. Всички хора тръгват сутрин и всеки продава душата си, но един я избавя, а друг я погубва".

26- ,,Делата са шест вида. Хората са четири групи. Две са задължителните неща. Едно нещо е с една награда, едно нещо е с десет награди и едно нещо е със седемстотин награди. Що се отнася до двете задължителни неща, те са: който умре без да съдружава нищо с Аллах, ще влезе в Дженнета, а който умре, съдружавайки нещо с Аллах - ще влезе в Огъня. Що се отнася до нещото с една награда, то е: който (само) пожелае да извърши добро дело (без да го извърши), докато сърцето му го почувства и Аллах узнае това у него, му се записва една награда, а който извърши злина, му се записва една злина. Който извърши едно добро дело, му се записват десет награди. Който раздаде нещо по пътя на Аллах, за една добрина получава седемстотин. Що се отнася до видовете хора, те са: богат в земния живот - беден в отвъдния. Беден в земния живот - богат в отвъдния. Беден в земния и в отвъдния живот. Богат в земния и в отвъдния живот

27- ,,Когато Аллах предпише на един раб да умре на някое място, Той прави така, че човекът да има ангажимент там

28- Аз съм Димам Ибн Сеалебе от племето Бену Сеад Ибн Бекр